АПА

Коментари

Уязвимият нов свят

През 1932 година излиза знаменитата антиутопия на английския писател Олдъс Хъксли (1894-1963) „Прекрасният нов свят”, която предшества друга, не по-малко знаменита антиутопия на друг англичанин („1984” на Ерик Блеър, по-известен с псевдонима си Джордж Оруел).

 

Действието се развива в 26-ти век, когато обществото се формира чрез техниката за изкуствено възпроизвеждане, евгениката и хипнопедията. Ако заместим тези три термина с асистирана репродукция, генетика и социални медии, виждаме едно доста точно описание на съвременността. При това не в недостижимия 26-ти, а едва в началото на 21-ви век.

През онзи далечен век войната и болестите са ликвидирани и всички са щастливи. Е, малко са зле със свободата и всеки е длъжен да получи име от държавата, например Бърнард Маркс -- от Бърнард Шоу и Карл Маркс. Други разрешени имена са Бонапарт, Енгелс, Ленин, Дизел (онзи с дизеловия двигател), Троцки (тогава, през 1932, Сталин още не го е убил) и Бенито (малкото име на известния социалист Мусолини, все още необесен от своите). Разрешено е и името Ротшилд, да не обясняваме защо. Всички на Земята живеят безметежно като бройлери, а май и наистина са точно такива. Ясно е защо навремето комунистите не го обичаха много този роман и съответно даже не го споменаваха. Те впрочем и днес не го обичат. Тези, които са го чели, де.

Така, като в романа на Хъксли, живее и американската пуйка, щастлива и нахранена цели 364 дни. И точно когато е решила, че така ще бъде завинаги, идва 365-тият ден, който се оказва Денят на благодарността. Аналог на щастливата пуйка у нас е прасето, а денят, когато мечтите му фатално се сблъскват с реалността, се пада на Коледа. На това Насим Талеб му вика „Черен лебед”, а мъдрият български народ – „Гръм от ясно небе”. То и у нас напоследък черни лебеди и по-точно черни лебедици, дал Господ, но това е друга, също поучителна тема.

За представителите на т.нар. „Златен милиард”, обитаващи Европа, Северна Америка и някои части на Азия, текат безметежни дни. Е, има някои страхове и тревоги, бомби гърмят тук и там и самолети падат, избират се неправилни американски президенти и Европа нещо се цепи.

Но пък Меркел се държи, Макрон е куул и като цяло всички са в бяло, а щастието е по бройлерски безметежно. И наистина, голямото бомбене е далеч, мрат в индустриални количества там някакви в Близкия и не толкова близък Изток, а тайнствената Северна Корея (има ли изобщо такава държава?) пуска ракети, които стигат все по-далеч и накрая ще вземат да улучат нещо.

Съвсем пък екзотично звучи, а и малцина го осъзнават, че при 100 трилиона дълг общо, всеки щастливец дължи по 100 000 долара ли, евро ли, какво ли беше? И пеленачетата невръстни и стогодишните старци достолепни от милиарда, и те по 100 000 дължат, да се чуди човек откъде са ги натрупали? Големият майтап, също неосъзнат, е, че колкото е по-голяма и велика държавата от златния милиард, толкова повече дължи (интересно на кого?). Всеки американец, например, дължи поне по 250 000 долара, а може би 300 000 да бяха, тук разликата няма никакво значение.

Така описаният прекрасен нов свят има някои недостатъци обаче. Някакъв вирус WannaCry (преведен вече на български като „ИскаПлача”, или даже „ИскаКриптира”), разработен в САЩ, пуснат в употреба от тайнствената Северна Корея, анализиран от еврейска лаборатория в Русия и блокиран уж от някакъв азиатски компютърен спец, дето вече му е заплашен животът, направи интересни поразии. Ударени бяха десетки милиони компютри в 150 държави, блокирани бяха файлове и бодро се поиска откуп по 300 евро ли, долара ли, на компютър, обаче в биткойни за удобство на хакерите, за да се отблокират файловете.

Някои платиха и спряха да плачат, други платиха и се минаха, трети се оправиха някак без откуп, а четвърти не платиха и не се оправиха, но си хвърлиха компютрите. Което е добре за производителите на компютри, които и без това ги правят толкова калпави, че след две-три години им гърмят дисковете. И то без американците да правят вирус, а северните корейци да го разпращат. Разбира се, вече има флаш-дискове, дето даже не са и дискове, щото не се движат, и уж не се били и разваляли.

Е, скоро няма да има с какво да четем старите памети, но пък това отваря нови възможности за дигитализация. А на нас, за късмет голям, такъв именно ресор ни се падна в Евросъюза. И както каза наскоро един потребител, то добре, че само им блокираха на английските болници файловете. Че вместо това можеха просто да ги разменят и да утрепят хиляди пациенти само с една елементарна смяна на кръвната група примерно. Заговори се даже за възможен удар върху облачните услуги, дето са много удобни и уж много сигурни. И двете неща, разбира се, са спорни, но за това е компютърно политнекоректно да се говори. Затова само го маркираме, подробностите ги има в нета.

Това за пациентите в Англия, разбира се, хич не е хубаво. Обаче то е едно абсолютно нищо в сравнение с това, което ще се случи, ако вирус от типа на „Стъкснет” порази активната защита на прогресивен западен реактор от нов тип. Щото, ако е пасивна защитата, както при не толкова прогресивните руски реактори, горивните пръти сами ще се приберат, а турбината ще се повърти, повърти и ще спре. Ако обаче е компютърна и активна защитата, като я порази вирусът, ще се развърти турбината на макс и ще скъса първия кръг (каква само метафора с „Ад” на Данте или с романа на Солженицин!).

Тогава пък няколко хиляди тона силно радиоактивна вода с температура 500 градуса и налягане 300 атмосфери ще литне към Космоса. И после ще се върне на Земята, естествено, на небето ли да стои? А реакторът не е един, някъде към 500 са... Споменах „Стъкснет”, защото навремето той порази иранските центрофуги за обогатяване на уран, произведени от „Сименс”. Иранците, естествено, заподозряха Израел. И се заканиха при следваща атака да върнат подобрена версия на вируса към някои от ядрените реактори по света.

За съжаление, истинските проблеми като описания по-горе не се осъзнават, а бройлериатът пребивава в блажено невежество и слуша чалга, дето на Запад й викат рап. Излиза даже, че главният им проблем на определени хора е да не би руснаците да им хакнат изборите. Като за целта двете мечешки хакерски групи (едната на ФСБ, а другата на ГРУ) изтеглят всичката информация, а после „Уикилийкс” я пуснат на порции за забавление и смут на електората. Видно е, че някои хора не се научиха да губят -- забравиха се джентълментските обноски тоест. Няма и да се научат.

За замазване на положението ползвателите на компютърна техника по цял свят бяха настоятелно посъветвани да си инсталират последните версии и защити, произведени от компанията „Майкрософт” на великия Бил Гейтс. И малцина се сетиха (но не им се даде много трибуна да се изкажат), че именно тези версии и защити са в основата на всичко. А пък срещу универсалната машина за промиване на мозъци от типа на фейсбук защитата е една – бързо да се отпише човек, ако вече е имал глупостта да се запише. Допълнителна лична хигиена се постига и с използване на стар и неумен мобилен телефон.

Проблемът е, че отдавна не ги произвеждат, а старите започнаха да се скапват след 10-15 години непрекъсната работа. За сметка на това новите умни телефони издържат две години, че и по-малко. За разведряване на обстановката ще отбележа, че умните държавни ръководители и шефове на особени служби ползват по-стари устройства за връзка, а особено важните неща ги пишат на ръка върху хартия. Която после лесно се унищожава, за разлика от записите на технически носител, които попадат у реципиента едновременно с попадането им на бюрото на шефа на противниковото разузнаване. На мен лично ми е интересно дали г-жа Меркел беше наистина изненадана, че г-н Обама я подслушва?

Ако трябва да резюмираме, то е ясно следното. Световната компютърна мрежа вече достигна нива на сложност и уязвимост, съизмерими с тези на човешкия мозък. Дали тази мрежа ще прояви спонтанно някаква форма на съзнание, е допълнителен въпрос. Казано с други думи, технологичната еволюция достигна биологичната. Разбира се, първата е пряко следствие на втората, но за съжаление вече се изплъзна от контрол. И сега остана да видим кое ще се окаже по-смъртоносно: някой изпуснат вирус от типа на „Ебола”, или някой друг, дето ще разплаче всички компютри по света и главно техните собственици. Освен материален крах, сривът на компютърните и комуникационни системи ще доведе до терминален психически срив представителите на новия биовид, а именно хората, родени върху клавиатурите. Един час без фейсбук и разни други социалки, и ще започнат масови самоубийства сред бройлерите. И ритуални също.

А къде сме ние в цялата тази компютърна суматоха? България получи наистина важния ресор „Дигитализация” в Европейския съюз и остана само да видим, дали съответните институции и хора наистина осъзнават тази важност. И по-точно, дали осъзнават колко е уязвим прекрасният нов свят, който неусетно си построихме. И дали не е време за един друг, не по-малко важен проект, а именно „Дедигитализация” на информационните масиви, които човечеството е натрупало. Защото дигиталните масиви са уязвими, както са уязвими и устройствата за достъп до тях.

Мощен слънчев вятър (какъвто вече е удрял Земята през 19-ти век), изригване на супервулкан, радиоелектронна бомба, изработена с подръчни средства, или даже далечно преминаване на голям метеор или комета, може да блокира трайно цифровите устройства по света. Говоря за далечно преминаване, защото, ако е близко, то просто ще ни изпари и проблемът с информацията изчезва. Резултатът от изброените по-горе фактори ще бъде връщане в каменните векове за малцината оцелели. И може би е редно да им дадем по-голям шанс, отколкото са имали нашите предци, оцелели по чудо през няколко ледникови периода и през едва стоте века на нещо като цивилизация. От които само 300 години технологична и само 70 години компютърна.

Ще им дадем шанс, ако запишем фундаментални човешки знания върху устойчиви носители, например керамични плочки (вавилонските са на пет хиляди години и издържат на 3000 градуса температура), или листове високолегирана стомана. Отделна тема е, какво трябва да запишем и на какъв език. Трябва обаче това да са именно фундаментални знания: как се сади жито, какво гласи Питагоровата теорема (която всъщност е вавилонска), каква е формата на Земята. Не знам как да завърша тази статия. Може би с призив за смирение. Или за малко разум. Което в момента може би е едно и също.   

Последни новини

Написано на 25/05/2017 от apa.bg
da-podobrish-mertzedes Разбира се, заглавието е метафора. И изглежда, че то противоречи на една друга метафора, а именно, че има два вида автомобили: мерцедес и всички останали. Но ако да подобриш...
Написано на 23/05/2017 от apa.bg
edna-ot-golemite-ilyuzii-na-mazhoritarniya-vot-e-che-dava-shans-za-izbor-na-lichnosti ГЕРБ внесе в парламента законопроект за мажоритарен вот в два тура с пълно мнозинство и разделяне на страната на 240 едномандатни района. Преди това Слави Трифонов проведе серия...
Написано на 21/05/2017 от news.bg
vsichki-proyavi-na-natzizam-tryabva-da-se-osazhdat-kategorichen-e-prezidentat-radev Не може обществото да си затваря очите за проявата, дори и под формата на шега, по отношение на нацизма. Това заяви в интервю за БНР президентът Румен Радев относно разразилия...
Написано на 19/05/2017 от news.bg
volya-ne-vliza-v-parlamenta-ako-izborite-byaha-sega ГЕРБ, БСП, Обединени патриоти и ДПС влизат в Народното събрание, ако изборите за парламент бяха днес. Това сочат данните от национално представително проучване на агенция...
Написано на 18/05/2017 от Михаил Константинов
uyazvimiyat-nov-svyat През 1932 година излиза знаменитата антиутопия на английския писател Олдъс Хъксли (1894-1963) „Прекрасният нов свят”, която предшества друга, не по-малко знаменита антиутопия на...
Написано на 17/05/2017 от Ваклина Тодорова
grazhdankata-kuneva-se-ozarta-za-nov-politinzheneren-proekt От доста години главното изискване за заемане на високи постове в нашата мила родина е кандидатите да са с дебели връзки и протекции на Запад. И с нещо чуждичко, не нашенско....