АПА

Коментари

Да подобриш Мерцедес

Разбира се, заглавието е метафора. И изглежда, че то противоречи на една друга метафора, а именно, че има два вида автомобили: мерцедес и всички останали. Но ако да подобриш култовата германска кола е мисия почти невъзможна, един друг „Мерцедес” – германската изборна система, може да бъде подобрен и внедрен в български условия.

Читателят вече се е досетил, че става въпрос за германската изборна система, или ГИС. Защото е ясно, че промяна на българската изборна система, или БИС, ще има. И не защото референдумът на Слави формално го налага. Както знаем, този референдум не поражда законова необходимост да въведем удивителната изборна система, родена в главите на шоумените от една телевизия с национален обхват.

Казвам удивителна, защото „мажоритарна система в два тура с абсолютно мнозинство” в Европа няма, а по света се среща в някои бивши съветски републики. Срещала се е и в Народна република България. Където, естествено, втори тур нямаше, щото гласуването на първи тур беше 99% за кандидатите на БКП и нейните сателити и като такова мнозинството си беше съвсем даже абсолютно. Втори тур няма и в бившите съветски републики по аналогични причини, макар че законово е предвиден. Така че системата на Тошко и Слави може и да я има някъде, но никъде не се прилага в пълната й красота и блясък поради нестигане до втори тур. И слава Богу, прочие.

След Втората световна война група политинженери от държавите победителки си направи някои полезни експерименти с победените тогава и все още окупирани Германия и Япония. Японската система е смесена, като мажоритарният избор се произвежда в многомандати райони с 2 до 5 мандата всеки. За да бъде избран в 5-мандатен район, първият кандидат трябва да получи поне 20% от действителните гласове в района, вторият избран трябва да получи поне 25% от останалите гласове и т.н.

Депутатите от пропорционалните листи се избират по метода на Д’Ондт, използван в Царство България до 1931 година, както и в Република България до 2005 година. Както във всяка цивилизована страна, и в Япония има уседналост. За парламентарни избори тя е 3 месеца. И понеже засегнахме тази тема, уседналост има и в демократичната европейска държава Люксембург.

Интересно ми е как ще реагират щатните правозащитници у нас като разберат, че в Люксембург уседналостта е ... 48 месеца! Четири години, тоест. Във Франция пък, ако в дадена година не се регистрираш активно в изборните списъци, на следващата година просто не гласуваш в каквито и да са избори. Такъв случай имаше с една френска президентша.

По-интересна е ГИС, наречена сполучливо „Мерцедесът” на изборните системи от моя приятел Юлий Павлов още в зората на демокрацията. ГИС се води като смесена, но всъщност си е чисто пропорционална при определяне на броя на партийните мандати. Същевременно половината от мандатите (299 от общо 598 в Бундестага) се персонифицира чрез възможно най-мажоритарни избори в 299 района в един тур. Така разказана, ГИС изглежда малко като дървено желязо, но не е. Накратко, всеки германски избирател има два гласа: за мажоритарен кандидат и за партия. Партиите, получили поне 5% от партийните гласове, си разпределят всичките 598 мандата по пропорционалния метод на Сейнт-Лаг, който е нещо като метода на Д’Ондт. Така се постига доста добра представителност.

Ако дадена партия е получила под 5% от партийните гласове, но има поне трима избрани мажоритарни депутати, тя оползотворява и партийните си гласове. Как действа системата? Ако дадена партия е получила примерно 100 места по пропорционалната система и същевременно има 60 избрани мажоритарни кандидати, то тя ще има общо 100 депутати: избраните 60 мажоритарни (те задължително влизат) плюс още 40 кандидати от листите.

В изборите могат да участват и независими мажоритарни кандидати. Ако избирател гласува за такъв кандидат, той няма право на партиен глас.

В ГИС е скрита една малко странна особеност. Какво става, ако някоя партия е издигнала толкова харизматични (умни и красиви според класификацията на някои градски горделивци) мажоритарни кандидати, че спечели повече мажоритарни места в парламента, отколкото й се полагат по пропорционалната система?

Примерно горната партия, която има 100 пропорционални места, вземе, че спечели 110 мажоритарни избора? Понеже няма как да се махне мажоритарно избран депутат, то партията ще си ги има тези 110 мажоритрани депутати, но няма да има избрани депутати от пропорционалните листи. Но тогава пък се нарушава пропорцията. За да се избегне това, ГИС дава допълнителни мандати на останалите партии и съставът на парламента се увеличава така, че пропорцията да се запази.

Защото ГИС по същество е пропорционална, каквито са системите в повечето бели държави. Така Бундестагът е „плаващ” и това нещо германците са го приели и не ги дразни. При нас обаче не може, най-малкото защото в Конституцията броят на депутатите е закован на 240. Излиза, че германският мерцедес може да катастрофира в дупките по българските пътища, и то не само в буквален смисъл. Щото по някои български пътища не мерцедес, не Хамър, но и средно голям БТР не може да мине, без да се потроши. Ама яко. Което напомня за стария виц, в който попитали радио Ереван може ли да се мине с джип по бългаските пътища? Може, отговорило радиото след два месеца, но къде в България видяхте пътища?

Разбира се, ние не трябва да се отказваме толова лесно от германския мерцедес. Но трябва задължително да го подобрим. И да, това не е шега. Германските автомобили може и да не са лесно подобрими, но изборната им система е. Решението е отдавна известно, предложено е преди 10 години и може да бъде свободно намерено на адреси apa.bg и baes.bg.

Да разгледаме БИС, която се характеризира с 240 депутати и праг 4%. За прилагане на системата страната се разделя на 120 едномандати изборни района, като всеки досегашен многомандатен изборен район съдържа цяло число едномандатни. Избирателят има два гласа: един за мажоритарен кандидат и един за партийна листа. Всяка партия получава общо мандати пропорционално на гласовете, подадени за нейните листи. Ако партията има общо 50 мандата и 30 избрани мажоритарно кандидати, тя вкарва 20 = 50 – 30 депутати от листите.

Ако една партия е спечелила повече мажоритарни места (например 27), отколкото пропорцията й отрежда (например 24), то тя ще си ги има тези 27 мажоритарни мандата, а останалите партии ще си разпределят пропорционално на гласовете оставащите 240 – 27 = 213 мандата. Така допълнителните мажоритарно избрани депутати (в случая трима) се третират условно така, както избраните независими кандидати, които се вадят от общия брой 240.  

Нека например 4 партии А, Б, В и Г са минали 4-процентовата бариера с гласове 1 000 000, 750 000, 500 000 и 250 000 съответно. Тогава според пропорционалния метод на Хеър-Нимайер те би трябвало да получат предварителни мандати съответно 96, 72, 48 и 24 (в този случай два други метода: на Д’Ондт и на Сейнт-Лаг, дават същия резултат).

Нека освен това тези партии са спечелили мажоритарни места както следва: 40, 32, 21 и 27. Партия Г има 27 мажоритарно избрани депутати (с 3 повече от пропорционалните мандати) и никой не може да й ги вземе. Според действието на подобрения мерцедес, партиите А, Б и В си разпределят останалите 213 места пропорционално на партийните гласове както следва: 95, 71 и 47. В резултат получаваме таблицата

Партия    А    Б    В    Г
Гласове    1 000 000    750 000    500 000    250 000
Мандати:               
предварителни    96    72    48    24
мажоритарни    40    32    21    27
от листите    55    39    26    0
окончателни    95    71    47    27
Според ГИС    108    81    54    27

Виждаме, че успешното представяне на партия Г на мажоритарния фронт е „отнело” по един мандат от първите три партии. Същевременно прякото прилагане на „мерцедеса” наистина щеше да е катастрофа. За да запазим пропорцията според ГИС, би трябвало партиите да получат съответно 108, 81, 54 и 27 депутати, а парламентът би набъбнал  на 270, което е увеличение с над 12%! Между другото, в резултат на изборите от 2013 година германският парламент вместо 598 има 631 депутати, което представлява увеличение с близо 6%. Предстои да видим какво ще се случи със състава на Бундестага на изборите на 24 септември тази година.

Тук се срещаме с едно от предимствата на германската изборна система, с което тя изгодно се отличава от българската. Германците точно си знаят датата на следващите редовни парламентарни избори, а предсрочни избори там няма. Защото германците помнят Ваймарската република с нейните безкрайни избори. Помнят и кой дойде след това. Според германския закон, изборите се произвеждат от 46 до 48 месеца след започване на работата на предишния парламент. Така се осъществява точен 48-месечен парламентарен цикъл, като не се допуска парламентарен вакуум, т.е. правителство без парламент.

В това отношение българската конституция е сбъркана, защото допуска 50-месечен цикъл, при който след 48-мия месец парламентът се разпуска и редовното правителство си управлява цели 2 месеца без всякакъв контрол. От тази дупка в конституцията се възползва управлението на ОДС през 2001 година. Тогава парламентът се разпусна на 19 април, щото му изтече мандатът, а изборите се произведоха чак на 17 юни. Този уж хитър ход на управляващите тогава Обединени демократични сили се превърна в пълна електорална катастрофа, довела до погром и последващо унищожение на традиционната десница.

Стигна се дотам, че от 137 депутати през 1997 година, тази десница, наречена вече само „градска”, на два пъти получи по една кръгла нула на изборите през 2013 и 2017 година. А причината беше елементарна: идиотската двумесечна отсрочка на изборите даде време на царското цунами да се надигне и да помете останалите партии. И наистина, Царят излезе на българския политически терен едва на 6 април и глупостта на десните политици му дойде като най-прекрасен дюшеш.

При едни избори в края на април и даже в началото на май, царската коалиция в никакъв случай не би набрала 120-те депутати, които за всеобща изненада успя да спечели на 17 юни. Само след 8 години от царското НДСВ нямаше и следа. За съжаление, същата съдба настигна и мощния някога Съюз на демократичните сили. Но то си е така. Човек каквато беля може сам да си направи, друг не може да му.

Проблем на германската изборна система и на съществено подобрения й български вариант е сравнително голямата им сложност. На съсипаните от войната германци са им трябвали 12 години, докато се научат да си карат правилно изборния мерцедес. Не е ясно колко време ще ни трябва на нас, а и според последните изследвания 40% от учениците ни са неграмотни. Добре поне, че повечето от възрастните българи все пак пишат, четат и даже разбират прочетеното. Но те пък намаляват по неумолимите закони на биологията.

Вече стана ясно, че на нашите избиратели трябва да им се даде така лелеяната мажоритарност. Не че повечето от тях знаят какво ще им донесе тя, но така или иначе на 6 ноември миналата година доста хора я поискаха тази мажоритарност. И макар че резултатът от референдума не е задължителен, българската политическа класа вече е склонна на известен реверанс в това отношение.

За съжаление, това няма да е българският вариант на германския мерцедес, защото не само избирателите, но и повечето политици не я разбират тази система и съответно тя доста ги страхува. Вероятно ще изберем някаква смесена система, за която в БСП вече имат някаква идея. Разбира се, и тяхната предварителна версия трябва доста да се подобри.

Правилният вариант тук е да избираме половината депутати мажоритарно (в един или два тура), но гласовете на неспечелилите кандидати да не се губят, а да се прибавят към гласовете за партийните листи. Така ще се избегнат донякъде чудовищните изкривявания, характерни за чисто мажоритарните системи.

И само за сведение на тримата (само за толкова знам) професионални сторонници на френската мажоритарна изборна система у нас, френският президент Макрон се закани да махне толкова любимата им система. Разбира се, френската система е доста по-интелигентна от системата на Тошко и Славчо (за която ентусиазирано гласуваха доста българи), но въпреки това и на нея явно вече й е дошло времето.

Така че може би скоро ще имаме Шеста френска република с нормални избори по някаква смесена система. Французите могат да отидат и по-далеч, а именно да приемат българския вариант на германския мерцедес. Щото чисто германски те няма да допуснат по техни си галски съображения. А и българският мерцедес, както показахме, е много по-добър от немския. Не напразно едно време са ни наричали „прусаците на Балканите”.

Михаил Константинов

Последни новини

Написано на 25/05/2017 от apa.bg
da-podobrish-mertzedes Разбира се, заглавието е метафора. И изглежда, че то противоречи на една друга метафора, а именно, че има два вида автомобили: мерцедес и всички останали. Но ако да подобриш...
Написано на 23/05/2017 от apa.bg
edna-ot-golemite-ilyuzii-na-mazhoritarniya-vot-e-che-dava-shans-za-izbor-na-lichnosti ГЕРБ внесе в парламента законопроект за мажоритарен вот в два тура с пълно мнозинство и разделяне на страната на 240 едномандатни района. Преди това Слави Трифонов проведе серия...
Написано на 21/05/2017 от news.bg
vsichki-proyavi-na-natzizam-tryabva-da-se-osazhdat-kategorichen-e-prezidentat-radev Не може обществото да си затваря очите за проявата, дори и под формата на шега, по отношение на нацизма. Това заяви в интервю за БНР президентът Румен Радев относно разразилия...
Написано на 19/05/2017 от news.bg
volya-ne-vliza-v-parlamenta-ako-izborite-byaha-sega ГЕРБ, БСП, Обединени патриоти и ДПС влизат в Народното събрание, ако изборите за парламент бяха днес. Това сочат данните от национално представително проучване на агенция...
Написано на 18/05/2017 от Михаил Константинов
uyazvimiyat-nov-svyat През 1932 година излиза знаменитата антиутопия на английския писател Олдъс Хъксли (1894-1963) „Прекрасният нов свят”, която предшества друга, не по-малко знаменита антиутопия на...
Написано на 17/05/2017 от Ваклина Тодорова
grazhdankata-kuneva-se-ozarta-za-nov-politinzheneren-proekt От доста години главното изискване за заемане на високи постове в нашата мила родина е кандидатите да са с дебели връзки и протекции на Запад. И с нещо чуждичко, не нашенско....