Алфа рисърч: Цачева води със 7,9 на сто пред Радев, Каракачанов трети

Кандидатът на ГЕРБ за президент Цецка Цачева води пред опонента си, подкрепен от БСП, Румен Радев със 7,9 на сто. Това показват данни от национално проучване на Алфа Рисърч, проведено на старта на кампанията за Президент и Национален референдум.

 

Според цифрите с около 7% в сравнение със септември се увеличават желаещите да отидат до урните. Трудно е да се каже дали тази мобилизация се дължи на задължителното гласуване, или на политическата конкуренция, но към момента може да се прогнозира избирателна активност около 61% от живущите в България, или малко над 3,5 млн. души.

С най-висока мобилизация за момента се открояват привържениците на левите партии – БСП, АБВ, Движение 21. Колебание и респективно, електорален резерв, е налице сред симпатизантите на ГЕРБ, РБ и Патриотичния фронт, твърдят социолозите.

Бъдещият президент на България ще бъде излъчен на балотаж, с голяма вероятност – между кандидата на ГЕРБ г-жа Цецка Цачева и на подкрепения от БСП Румен Радев. Сред твърдо решилите да гласуват (което дават относително най-точна представа за разпределението на гласовете в урните) Цачева стартира с електорална преднина пред Радев от 7.9% (29.3% срещу 21.4%).

На трета позиция се очертава Кр.Каракачанов – 8.7% от гласуващите, следван от И.Калфин – 6.8%. Непосредствено до тях се нарежда група от трима кандидат-президенти – Т.Трайков (5%), Т.Дончева (4.5%), В.Марешки (3.3%). Традиционният участник в избори Ж.Ганчев и излезлият от НФСБ В.Енчев събират малко над 1%. С под 1% лична подкрепа тръгва бившият премиер П.Орешарски.

Освен оспорваният балотаж, предстоящите избори имат още един силен залог – бъдещата управленска формула, което стана особено ясно през последните няколко дни. Предвид липсата на ясно парламентарно мнозинство и хипотезата за предсрочни избори, подкрепата, която ще получи всеки кандидат на първия тур на изборите, ще бъде индикатор за действителната електорална тежест на партиите и съответно – за мястото им в бъдеща политическа конфигурация.

Към началото на кампанията, когато още не е напълно ясен ефектът от задължителното гласуване, опцията „не подкрепям никого” събира почти 11% от решилите да участват във вота. Делът й не е достатъчен, за да предизвика значим ефект върху резултата от първи тур, но и не означава, че трябва да се подценява заблуждаващият й ефект върху избирателите. Колкото повече хора изберат да гласуват срещу всички, толкова по-висок процент автоматично ще получат водещите кандидати. Профилът на ориентиралите се към „не подкрепям никого” избиратели до голяма степен повтаря този на традиционно негласуващите – най-млади, учащи, жители на големите градски центрове.

Проучването сочи, че най-голямо влияние върху стартовите позиции на кандидатите оказва електоралната тежест на партиите, които ги издигат. Относително най-силен мажоритарен ефект имат кандидатите на малките партии - И.Калфин и Т.Дончева. Те удвояват резултата на собствените си политически сили, но засега достигат около 5% -6%, които кампанията може да увеличи. Двете формации в дясно се движат стриктно в рамките на собствените си избиратели. Ц.Цачева привлича 75% от симпатизантите на ГЕРБ, но не и от други партии. Сътресенията в РБ и проблемните им електорални позиции ограничават началната подкрепа за Т.Трайков.

За разлика от ситуацията в дясно, в ляво-националистическия спектър е налице много голям обмен на избиратели. Около две трети от гласовете на БСП отиват за Р.Радев, но останалите – към И.Калфин, Т.Дончева, К.Каракачанов. Аналогична е ситуацията при „патриотите”, чиито симпатизанти се разделят между подкрепа за собствения си кандидат и за други кандидати от този спектър.

Точно тази взаимната приемливост на кандидатите и същевременно - близост на избирателите от ляво-националистическия спектър - създава предпоставки за драматичен втори тур. На него Ц. Цачева би привлякла допълнително основно симпатизанти от РБ, докато мнозинството от подкрепящите И.Калфин, К.Каракачанов, Т.Дончева и другите по-слаби кандидати, биха дали гласа си по-скоро за Р.Радев. Остава открит въпросът за гласовете на ДПС, 80% от чиито симпатизанти заявяват, че към момента не са решили за кого да гласуват или „не подкрепят никого”.

Настоящото изследване е проведено в периода 08 – 13 октомври 2016г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Изследването е проведено сред 1025 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица.

Алфа Рисърч носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни.